държавен имот

possessions, property, estate

движим имот movable property, movables, goods and chattels

недвижим имот real estate/property, realty

наследствен имот hereditary property/estate, inherited property

държавен имот state/public property

бащин имот patrimony

* * *

имо̀т,

м., -и, (два) имо̀та possessions, property, estate; бащин \имот patrimony; движим \имот movable property, movables, goods and chattels; наследствен \имот hereditary property/estate, inherited property; недвижим \имот real estate/property, realty.

* * *

chattel; estate: real имот - недвижим имот; possessions; property: state имот - държавен имот

* * *

имо́т м., -и, ( два) имо́та Gut n, Güter, Besitz m o.Pl., Habe f o.Pl.; Отчужден имот ein enteignetes, expropiiertes Gut n; държавен имот staatsgut n, Domäne f; Частен имот privateigentum n, Privatbesitz m.

die, -n държавен имот (чифлик); прен област (на знание, труд).

{trʌs'ti:}
I. n попечител, член на управителен съвет на учебно заведение, болница и пр.
the Public TRUSTEE държавен служител, изпълняващ завещания, попечителства и пр
II. v предавам в попечителство, съм/ставам попечител

* * *

{tr^s'ti:} n попечител, член на управителен съвет на учебно з(2) {tr^s'ti:} v предавам в попечителство; съм/ставам попечит

* * *

попечител;

* * *

* * *

trustee[trʌs´ti:] I. n попечител, член на управление (на имот); опекун; доверителен собственик; \trustee investments инвестиции на доверителни собственици; \trustees of the settlement доверителни собственици на земя под разпореждане; \trustee in bankruptcy синдик; служител който се разпорежда с имуществото на обявеното в несъстоятелност лице в полза на кредиторите на последното; II. v предавам в попечителство.